Танзания иска да изгони масаите заради дивата природа – но те отвръщат на удара
Дар-ес-Салаам, Танзания – Теорията на Джоузеф Олешангай е, че държавните чиновници в неговата страна, Танзания, виждат хората от своята общественост като по-малко от човек.
36-годишният юрист по правата на индивида и член на групата на локалното население на масаите е един от няколкото в челните редици на дългогодишната битка за прекъсване на държавното управление в политическата столица Додома от насилственото изселване на масаите от регионите към национални паркове.
Длъжностни лица споделят, че изгонванията са за отбрана на дивата природа, само че членовете на Масаите упрекнаха рейнджърите в парка и силите за сигурност в заплашване и нарушение на правата, в това число убийства, полови похищения и конфискации на добитък.
Тъй като съдилищата не постоянно са се произнасяли в интерес на пострадалите масаи, членове на общността като Олешангай са отнесли жалбите си до огромните спонсори на държавното управление, от Германия до Европейския съюз, призовавайки ги да задържат решаващо финансиране и да оказват напън върху държавното управление да спре хипотетичните принуждение.
„ Отиваме в съдилищата, отиваме в медиите, тъй като имаме малко други възможности “, сподели Олешангай, който работи с Центъра за правни и човешки права на Танзания (LHRC). „ Но ние също отиваме при хората, за които считаме, че имат думата. Казваме им – нямаме проблем с опазването, само че когато дадете на държавното управление повече пари, това значи, че финансирате изселването на всички тези хора. Няма нищо общо с природата, всичко е бизнес. “
Напоследък деятелите са в гореща линия.
В края на април Световната банка се подчини на петиции за нарушавания на правата в голям парк в южната част на страната и спря нови заплащания от безплатна помощ от 150 милиона $, заявявайки, че е „ надълбоко загрижена “ за обвиняванията в корист с права, свързани с плана.
След това, през юни, Европейски Съюз зачерта Танзания от още 18 милиона евро ($20 милиона) дотация за запазване, в началото предопределена за страната и прилежаща Кения. Ана Писонеро Ернандес, представител на Европейски Съюз, сподели пред Al Jazeera, че Танзания е била отстранена след развой на вътрешен обзор.
„ Решението за изменение на поканата беше взето, с цел да се подсигурява, че задачите на плана във връзка с отбраната на правата на индивида и опасенията за околната среда са реализирани поради неотдавнашното напрежение в района “, сподели тя.
Загубените средства са резултат от опълчването на държавното управление с малцинствата в страната, до момента в който се пробва да разшири туризма. Това, че масаите са подбудили някои от тези дейности, също отразява задълбочаващото се оскърбление сред Додома и по-специално членовете на групата, които споделят, че от дълго време са претърпели изселване от земите на своите предшественици и в този момент са ориентирани с невиждана мощ.
„ Не можем да седнем с държавното управление, тъй като ни е ясно, че те не са подготвени да слушат “, сподели Олешангай, който е основан в северния град Аруша. Баща му обаче е един от многото, изправени пред непрекъснато изселване от региони към емблематичния Серенгети към непозната територия на стотици километри. „ Знаем, че ще желаят да нападат тези, които стоят зад него, само че нямаме опция да мълчим, тъй като те не ни възприемат като човешки същества “, сподели той.
Ал Джазира се обърна към държавното управление на Танзания, с цел да попита за тези изказвания, само че не получи отговор.
Правителствени чиновници от дълго време настояват, че възходящата популация на масаите значи, че те навлизат в територията на дивата природа, засягайки достъпа до запаси за животните и допринасяйки за спора сред хора и диви животни.
Туризмът е един от най-важните източници на задгранична валута в Танзания, като сафаритата и ловът на дивеч способстват за една пета от брутния вътрешен артикул (БВП) и обезпечават работа на близо милион души. Страната е дом на кратера Нгоронгоро, планината Килиманджаро и линии савани, цялостни със слонове, лъвове и емблематични баобаби.
През май тази година отвън сезона интернационалните летища в континенталната част на страната се изпълниха с дребна част от два милиона гости годишно. Успехът на бранша подхрани желанието на държавното управление да разшири своите оферти, само че това в този момент е наранено от непрекъснатите му конфликти с масаите.
„ Изгубихме Серенгети “
Изселването на масаите – полуномадски скотовъдци, пръснати из Кения и Танзания – е добре позната ария в Източноафриканския рифт.
В колониалните времена масаите са живели в обширните северни равнини на Сирингет – в свободен превод от Маа значи „ земята, която в никакъв случай не свършва “.
Но първо немските, а по-късно и английските колонизатори откриха, че екосистемата на Серенгети, с гъстата си популация от диви животни и грандиозна миграция на антилопи гну, е подложена на напън от възходящия брой масаи и че те би трябвало да изоставен. Критиците споделят, че този метод е запазване на замъци – спорна концепция, че дивата природа е най-добре предпазена, когато е изцяло свободна от човешко безпокойствие, като се отхвърлят потребностите на локалните жители.
В резултат на колониалните политики през 1959 година хиляди бяха принудени да се реалокират в новосъздадената многофункционална консервационна зона Нгоронгоро в южния завършек на равнините, както и в прилежащия Лолиондо. В Нгоронгоро масаите биха могли да пасат добитъка си до зебрите и също да накарат туристите да ги посещават. Правителството даде обещание, че те в никакъв случай повече няма да бъдат разселени, споделят членове на масаите.
Сега хилядите масаи в Нгоронгоро и Лолиондо още веднъж са изправени пред изпъждане.
„ Нашият престой в никакъв случай не е бил вечно, тъй като в никакъв случай не са деколонизирали всичко “, сподели Олешангай, чийто 70-годишен татко претърпя преместването през 1959 година
„ Загубихме Серенгети. Баща ми към момента помни какво се случи, като че ли беше през вчерашния ден и не желая аз или децата ми да преживеем същото. “
Земята в Танзания принадлежи на държавното управление, което значи, че чиновниците могат законно да реалокират хора, само че с тяхното авансово единодушие. През годините обаче опитите за изпъждане на масаи станаха чести – без разговор или съглашения, споделят членовете.
През 2017 година държавното управление издаде вести за изселване на селата в Лолиондо, заявявайки, че желае да отбрани 1500 кв. км (580 кв. мили) от човешка активност. Парковите рейнджъри нахлуха в Лолиондо през август същата година и унищожиха 185 колиби, за които споделиха, че нарушават границите на националния парк Серенгети. Повече от 6000 души са останали без дом, съгласно правозащитни групи.
Въпреки че членовете на масаите отнесоха въпроса до основания в Аруша източноафрикански съд, делото беше прекъснато, защото съдиите взеха решение, че изгонените не могат да потвърдят, че са били отвън границите на парка. Адвокатите на масаите, в това число Олешангай, апелираха решението.
Когато през юни 2022 година управляващите започнаха да демаркират оспорвания имот земя от 1500 кв. км, силите за сигурност влязоха в яростни конфликти с гневните локални поданици, които считат, че земята е за частен резерват за дивеч. Един служител на реда е бил погубен от стрела от страната на масаите, споделиха публични лица. Много масаи бяха ранени и стотици бяха принудени да преминат в прилежаща Кения. Бяха задържани към 150 души, маркирани като водачи на митинга, както и други, които са споделяли фотоси онлайн. Герсон Мсигва, тогавашен основен представител на държавното управление, сподели, че управляващите ще подхващат правни дейности против тези, които се пробваха да „ пресечен “ демаркацията и които „ подстрекават “ масаите против силите за сигурност.
В Нгоронгоро не е имало жестоки конфликти, само че има и проблеми, споделят масаите. В доста моменти през последното десетилетие чиновници в Додома споделиха, че дивата природа там е подложена на напън от масаите и техния добитък. Населението, споделиха те, затруднява поддържането на девствената природа на Нгоронгоро и запазването на статута му на обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
Населението на Нгоронгоро е повишено от 8 000 на 110 000, сподели министърът на правораздаването на Танзания Дамас Ндумбаро пред кореспонденти предишния юни, отбелязвайки, че броят на добитъка също се е нараснал, макар че държавното управление наподобява не е разкрило никакви директни причинно-следствени последствия от това нарастване на популацията върху дивата природа. Длъжностни лица също споделят, че дават отговор на настояванията на масаите за рационализация, като ги реалокират и уголемяват обществените улеснения.
Длъжностни лица оповестиха проекти за пренасяне на хора от Нгоронгоро през април 2021 година и помолиха жителите да се запишат за „ доброволното “ пренасяне. Те също по този начин разгласиха дълъг лист със здания, маркирани за разрушение, макар че този проект е отсрочен заради голямото публично неодобрение от общностите на масаите и интернационалните правозащитни групи.
Няма публични последици за тези, които не се запишат, само че от 2022 година водачите на масаите споделят, че финансирането на региона е прекъснато и всички аспекти на живота са лимитирани: придвижване, структурно развиване, даже ремонтни действия. Правителственият личен състав е изтеглен от здравните центрове, а диспансерите са празни, споделят локалните поданици.
Танзанийската правозащитна група Human Rights Defenders съобщи в отчет (страница xiii), че през 2022 година държавни чиновници са трансферирали повече от 3 милиона шилинга ($1100), отпуснати на Нгоронгоро, към други области.
В отчет от юли Human Rights Watch упрекна Додома в „ принудително изпъждане “ и документира минимум 13 случая на паркови рейнджъри, които непосредствено атакуват масаи в Нгоронгоро.
Ал Джазира се обърна към държавното управление на Танзания за мнения по тези изказвания, само че те не дадоха отговор.
Междувременно тези, които са се записали да изоставен, са преместени в региони на стотици благи.
Еманюел Китуни е един от тях.
В един скорошен работен ден през май 39-годишният мъж стоеше пред тристайния си циментов дом в Мсомера, село на девет часа от Нгоронгоро. Зад него се простираха редици от идентични къщи, всички за новопреместените. Военна казарма, обкръжаваща общността, гъмжи от бойци с камуфлаж – тънък метод за всяване на боязън и управление на разказите към преместването, споделят критиците.
„ Страхувахме се да напуснем земите на нашите предшественици. Роден съм там и живях там през целия си живот, тъй че ми беше мъчно да напусна “, сподели Китуни. „ Бях смутен месеци наред, тъй като тук всичко беше ново и не познавах никого. “
Той обаче се е приспособил, показва още Китуни. Сега той може да се занимава със земеделие, до момента в който рестриктивните мерки на ЮНЕСКО не разрешават култивирането в Нгоронгоро. В допълнение към жилището за младото си семейство, той също получи пет хектара земеделска земя и 10 милиона шилинга (3700 долара) като отплата.
„ Бяхме под толкоз доста ограничавания в Нгоронгоро. Ако поставите даже дървена ограда, ще ви желаят позволение. Тук се усещам свободен “, сподели той.
Докато хора като Китуни са се приспособили, не всеки може, сподели Олешангай. Религиозните ритуали на масаите, добави той, са по-важни за някои и могат да се правят единствено в места на предшественици като Ol Doinyo Lengai или Планината на Бога, деен вулкан, който се намира в планините Нгоронгоро.
„ Не споделяме, че всички желаят да останат, ние пазиме тези, които не желаят да си отидат. Това не е единствено земята, това е културата, това е религията, това е всичко, което прави едно общество това, което е. Вие ме молите да напусна, само че ми давате парче земя, което няма стойност за мен “, сподели Олешангай.
„ Съучастнически “ институции?
През април 2023 година двама анонимни членове на масайските общности на юг от страната писаха до Световната банка, описвайки случаи на корист, осъществена от рейнджъри в парка.
Както на север, локалните групи, които са живели наоколо до големия народен парк Руаха (RUNAPA), ситуиран на юг от Танзания, бяха помолени да изоставен региона, защото Додома се стреми да разшири доста 20 000 кв. км (7 700 кв. мили) предпазена зона и да я направи толкоз привлекателна, колкото горещи точки като Серенгети. Официални лица през 2022 година изброиха пет села и няколко подселища, които ще бъдат разрушени, засягайки 21 000 души от малцинствата масаи, сукума и датога.
В петиции до Световната банка членовете на Масаите обявиха, че чиновници на Националните паркове на Танзания (TANAPA) са направили „ извънсъдебни убийства “ и „ насилствени изгубвания “ на членове на общността, като в същото време са конфискували хиляди добитък в опити за всеобщо заплашване. Тези злоупотреби, пишат вносителите на петицията, опонират на политиките на банката за обезпечаване на вярно презаселване при положение на разселване. Продължаването на финансирането на държавното управление, споделиха те, се равнява на съучастничество в злоупотреби с права.
Световната банка за първи път отпусна на Танзания заем от 150 милиона $ за нейния план за стабилно ръководство на естествените запаси за туризъм и напредък (REGROW) през 2017 година Проектът, който ще продължи до 2025 година, има за цел да обнови четири предпазени зони, в това число Руаха, до разширението им, създаването на нови туристически „ артикули “ като посетителски центрове и писти и подсилване на интервенциите по наблюдаване. Освен това има за цел да усъвършенства поминъка на локалните поданици, като да вземем за пример образова хиляди да станат сафари водачи.
В края на 2023 година самостоятелен панел на банката в предварителна оценка заключи, че казусът на масаите заслужава следствие. Шест месеца по-късно, този април, банката публично спря th
